Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богиня от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества с Земята в миналото. И двете са създадени преди повече от четири милиарда години. Понякога е наричана Планетата-сестра на Земята. В средата на миналия век се е смятало, че поради сходството на Венера с земята, подходящото отстояние от слънцето там има течаща вода, буйна растителност и живот. Вероятно е имало преди милиарди години, но тръгва по друг път. В действителност там е най – неблагоприятното място за живеене. Човек ако се намира на Венера ще бъде премазан, задушен, изгорен и разяден.
Премазан от налягането от атмосферата, задушен от въглеродния диоксид, изгорен от температурата на повърхността и разяден от дъждовете от сярна киселина. Това е една разярена богиня и олицетворение на библейската представа за ада.

От земята тя може да се наблюдава непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога е смятана за звезда. Наричана е Зорница и Вечерница. Намира се на разстояние от четиристотин и два милиона километра от земята.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. преди новата ера) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост.

Атмосфера

Венера има атмосфера, която съдържа главно въглероден диоксид и малко количество азот. Видимостта е много ниска. Налягането на повърхността на планетата е огромно – Деветдесет пъти по-високо от това на земното морско равнище и е достатъчно да смаже кола. Атмосферата, богата на въглероден диоксид, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността до високи ниви. Нива при, които се топи оловото.
Парниковият ефект е процес, при който слънцето затопля повърхността до температура над тази, която би била без тази атмосфера. Там температурата достига четиристотин и осемдесет градуса. Това е предупреждение какво би станало на земята, ако продължим с замърсяването на атмосферата.
В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига дори до петстотин °C. Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от факта, че Венера е почти два пъти по-далече от Слънцето и съответно получава само двайсет и пет % от слънчевата енергия, която получава Меркурий. Повърхността на Венера е толкова нагрята, че свети в червеникава светлина през нощта, а слънчевите лъчи почти не могат да проникват през гъстата атмосфера и в действителност там и през деня и нощта светлината е една и съща. А видимостта не повече от 100 м. Валят дъждове от сярна киселина, които не достигат повърхността поради високата температура.

Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата. Ветровете в горните слоеве на атмосферата обикалят планетата само за 4 дни, като подпомагат разпределението на слънчевата топлина.

Слънчевата енергия е много по-ниска на повърхността на планетата спрямо горните слоеве на атмосферата поради нейната гъста облачна покривка, която отразява по-голямата част от енергията обратно в космоса. Без наличието на парников ефект температурата на Венера би била много близка до температурата на повърхността на Земята.

В горните слоеве на атмосферата преобладават силни ветрове със скорост триста и петдесет  km/h, докато на повърхността ветровете са много слаби – само няколко километра в час. Поради високата плътност на атмосферата обаче дори и слаби ветрове могат да упражнят значително налягане върху препятствията, на които се натъкнат.  Нещо като течаща вода на земята. Високите облаци са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина, които правят повърхността на планетата невидима в оптичния диапазон. Температурата на горните слоеве на атмосферата е около −45 °C. Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C.

Повърхност

Повърхността на Венера не може да бъде директно видяна от космическите апарати поради гъстата атмосфера. В миналото учените са считали, че поради по близкото разстояние до слънцето Венера е влажна и топла. През осемдесетте години на миналия век съветския съюз изпраща апарат на Венера и той предава на земята първите кадри от повърхността на планетата. Това не бил рай, а враждебна пустиня без вода. Всички останали разочаровани, тропическия рай не съществувал. Видели един апокалиптичен пейзаж. Венера има бавно въртене около оста си. Тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както земята. Едно завъртане около оста трае 243 земни дни. Значи продължителността на един ден на Венера е 243 земни дни. Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята.
Тя прави една обиколка около Слънцето за двеста двайсет и четири земни дни.

Има два основни континента, които са по-високи от заобикалящите ги обширни равнини. Единият се казва Ищар и там са разположени планински вериги. Другият се казва Земя на Афродита

Гъстата атмосфера на Венера успешно „омекотява“ сблъсъците на метеорити (особено на сравнително малките) с повърхността; метеоритни кратери с диаметър по-малък от 3,2 km не могат да се формират.

Седемдесет и пет процента от повърхността им е покрита с действащи вулкани, които бълват в атмосферата въглероден диоксид. 

Почти 90% от повърхността на Венера се състои от сравнително скорошно изстинала базалтова лава и много малко метеоритни кратери. Предполага се, че причината за това са интензивни вулканични изригвания, които са променили почти изцяло повърхността на планетата.
Диаметърът на планетата е 6100 км. Вътрешността на планетата е най-вероятно много близка до тази на Земята: желязно ядро с радиус около 3000 km, обградено от полуразтопена скалиста мантия, която заема по-голямата част от обема на Венера.

За вътрешното магнитно поле на Венера е установено, че е слабо в сравнение с другите планети от Слънчевата система. Този факт може да се обясни с бавното въртене на планетата, което прави невъзможна циркулацията на течно желязо в ядрото ѝ. В резултат на това слънчевият вятър въздейства директно върху горните слоеве на атмосферата. Учените считат, че преди време на Венера е имало толкова вода, колкото и на Земята, но слънчевият вятър бавно е разрушил водните молекули до съставните им елементи (водород и кислород).

Венера няма естествени спътници.